ЯПОНСКИТЕ ЯВОРИ – 5/5 част

0

От HobbyKafe | Публикувано в 2.0 Градински цветя и растения | Дата 26-03-2019

Снимка: nora

НАЧИН НА ИЗПОЛЗВАНЕ

Използването на много японски кленове в градинските композиции е предизвикателство, тъй като има толкова много видове, цветове, форми и темпове на растеж от които да се избира. По този начин лесно могат да се създадат най-различни ефекти и настроения в градината, като целта е стопаните да се придържат към своята визия, използвайки принципите за композиране – единство и разнообразие, контраст, колорит.

ДИСЕКТУМИ

Най-познатите у нас сортове със своите силно насечени листа. Те могат да бъдат както червени, така и зелени. Използват се в най-различни ситуации – като солитери за вътрешни дворове, акценти в тревните площи, а така също засадени заедно с други растения в група. Имат особен ефект, когато се засадят в близост до водно огледало или като “оправдание” покрай виеща се пътечка. И колкото по-възрастно е растението, толкова повече се забелязва онова благородство на годините му, изразено в красивите му извивки на скелетните клони. Те се забелязват най-добре, когато листата окапят в края на есента и през зимата. Имат естествен афинитет да не стават големи, но при самото засаждане трябва да се предвиди, че един ден тези дръвчета ще имат по-големи размери, за да добият по естестевен начин каскадните форми на короните си.

ИЗПРАВЕНО РАСТЯЩИ

Предоставят най-голями възможности за избор при композирането. Цветовете с много нюанси на жълто, зелено или червено, а така също и някои пъстри сортове. При едни колоритът е по-силен през пролетта, а при други – през есента. Формата на короната също има своето значение. Тя може да варира от високи, до разстилащи се по ширина или каскадни. Добрата новина е, че всички се поддават много добре на оформяне чрез рязане. Има и сортове, които са с интересен цвят на кората. Един акцент като “Bloodgood”, “Imperor 1”, “Fireglow” и “Trompenburg” поставен на видно място привлича вниманието от всяка част на градината с червените си листа точно толкова добре, колкото и жълтите сортове “Katsura”, “Orange Dream”. А пъстрите сортове като “Asahi Zuru” (бяло, зелено), “Butterfly” (бяло, розово, зелено), и “Shirazz” (червено, розово) внасят своя особен ефект. За по-големи насаждения смесването на няколко сорта с характерни цветове оформя непрекъснато променящ се акцент през всички сезони. Приспособяемостта им към широка гама от условия за отглеждане води до възможността да се комбинират добре и с други растения като азалеи, рододендрони, иглолистни, многогодишни тревисти и луковични растения. Кореновата им система не е в конкуренция с корените на другите растения.

Прочетете цялата статия »

ЯПОНСКИТЕ ЯВОРИ – 4/5 част

0

От HobbyKafe | Публикувано в 2.0 Градински цветя и растения | Дата 25-03-2019

Снимка: nora

ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ И ИЗИСКВАНИЯ

Най-често посадъчният материал идва от големите градински центрове, а при тях – от внос. В болшинството си дръвчетата, които се предлагат, са отгледни в контейнер с торфена смес. Предимството на контейнерният начин на производство се състои в това, че стресът при засаждането е сведен до минимум, тъй като кореновата система си остава непокътната в съда и не се наранява. Най-често дръвчетата са обхванали торфената смеска плътно с корените си. Торфът обаче е нож с две остриета. Когато много се преполее, кореновата бала се заблатява, а когато се пресуши прекомерно, изсъхва така, че водата изобщо не попива в него. Ето защо е необходимо дръвчетата да се поливат редовно, но по малко. Препоръки от рода на “Х пъти на ден”, “Х пъти в седмицата” не са уместни, защото количеството използвана вода зависи изключително от условията на месторастене и сезона. За да се стимулират коренчетата, почвеният субстрат с който се засаждат дръвчетата може да се приготви, като се смеси изкопаната почва със смеска за рододендрони или за рози (ако може да се намери), с някаква универсална смес или с компост. В компоста не трябва да се съдържат неизгнили парчета кора, стърготини или дървесен чипс, тъй като при гниенето им се усвоява азот и той става недостъпен за дръвчето.

Дупката се изкопава предварително. Тя трябва да е малко по-голяма от контейнера, но такава, че да даде възможност на засаждащия да борави удобно с почвения субстрат. Засипва се отначало дъното така, че когато кореновата бала се изправи, нивото на земята да е малко над кореновата шийка. След което се засипва отстрани на няколко пъти, като след всяко засипване субстратът около балата се уплътнява. Колегите от големите градински центрове не разбиват кореновата бала, след като я извадят от контейнерите. Това налага след това дръвчето да се полива внимателно, за да не се пресуши или заблати торфът около корените. Естествено е при засаждането да се вземат предвид и другите фактори, които биха повлияли: начин на поливане, почвени условия, сезон и т.н. Когато почвите са прекалено тежки, глинести, каменливи се изкопава по-плитка дупка, а корените остават леко повдигнати над нивото на почвата. Следва засипване със субстрата до нивото на кореновата шийка, като цялото растение леко “виси във въздуха”. Ако дръвчето се засади нормално, без възможност водата да се оттича, най-вероятно е то да загине. Задължително е субстратът да достига нито повече, нито по-малко от кореновата шийка.

Прочетете цялата статия »

ЯПОНСКИТЕ ЯВОРИ – 3/5 част

0

От HobbyKafe | Публикувано в 2.0 Градински цветя и растения | Дата 24-03-2019

Снимка: nora

МЕСТОРАСТЕНЕ

Японските явори са образци за растения, гледани в домашни условия. Тъй като рядко достигат големи размери, на тях не се гледа като на високи, сенчести дървета. Повечето изправено растящи сортове на Acer palmatum и А. japonicum достигат височина от 8-9 м за около 50 години, в зависимост от мястото и условията. Много от тях, особено от групата на дисектумите, достигат най-много до 5 м. височина. Тези от групата на джуджевидните са още по-малки. Рядко надвишават 2 м., а може и да са по-малки от 1 м. Зелените сортове понасят много добре открити места, като могат да получат изгаряне едва в късното горещо лято. Следобедната сянка и постоянното доставяне на вода предотвратява това. Сортовете с пъстри листа се нуждаят от полусянка, или най-малко защита от силното следобедно слънце. “Toyama nishiki” изисква пълна сянка, докато червенолистните дисектуми колкото и да се чувстват добре на сенчести места, не могат да развиват своите типични тъмночервени цветове без някакво определено количество слънчева светлина. Като цяло цветът на повечето червени сортове е значително по-ярък в пълно слънце, а при някои сортове поставени на пълна сянка изобщо липсва и си остават зелени.

МИКРОКЛИМАТ

Много е важно какво място ще изберем за засаждане на яворчето. Местата с постоянни, силни ветрове могат да направят характерната “ветрова форма” или да изсушат листата така, че да се получат кафяви петна . Освен това вятърът допринася за усилване на ефекта от ниските температури. Морските ветрове, съдържащи в себе си сол също могат да навредят. Това може да се предотврати като листата периодически се изкъпват с вода. Също така е необходимо да се избягват преувлажнени, презасушени местата и тези с по-глинеста почва. Масова практика у нас при строителството е строителните отпадъци да се засипват със земя. Засадени върху отломки от хоросан, не след дълго тези дръвчета ще загинат. Белите стени допълнително нагряват въздуха и отразяват слънчевата светлина. Това също може да доведе до пригори по листата.

Прочетете цялата статия »