Трахелоспермум (Trachelospermum)

0

От HobbyKafe | Публикувано в 2.2 Храсти и лиани | Дата 27-02-2019

Снимка: РОСИРОС

Trachelospermum е род от вечнозелени лиани от семейство Apocynaceae, произхождащи от Южна и Източна Азия. Със своите жасминоподобни цветчета, Трахелоспермума често се среща с името Звездовиден жасмин.

Най-разпространените два вида звездовиден жасмин са Trachelospermum jasminoides и Trachelospermum asiaticum. Произхода им е Корея и Япония. Trachelospermum jasminoides е по-топлолюбив и не издържа на открито на нашите зими, докато Trachelospermum asiaticum е по-издръжлив и вирее в 7-ма зона на открито.

И двата вида са вечнозелени, ароматни лиани, които цъфтят от средата до края на лятото. Цветчетата им напомнят сладкия аромат на ванилия. Отглеждат се лесно на огрявани от слънцето места или шарена сянка, предпочитайки места до стена или ограда, които да предпазват лианата от студени ветрове. Трахелоспермумите се развиват идеално в много добре дренирани почви, които са средно или много плодородни. В тежки, влажни или глинести почви корените могат да загният. Те предпочитат алкални и неутрални почви, но ще растат и в слабо кисели. Изискват обилно поливане през вегетативния период като почвата между поливанията трябва да пресъхне. Веднъж установени, растенията са сухоустойчиви. Торят се веднъж месечно с балансиран тор от март до юни. Могат да се засаждат както през пролетта, така и наесен. Освен в земята, Трахелоспермумите могат да се отглеждат и в контейнери, за предпочитане от теракот, с диаметър поне 40-50 см и толкова дълбоки, за да могат растенията да се развиват добре и да ни радват много години. Когато се отглежда в оранжерии, той може да бъде податлив на общите оранжерийни вредители като червен паяк, белокрилка, лъжещитоносни въшки.

Прочетете цялата статия »

Спирея (Spiraea)

0

От HobbyKafe | Публикувано в 2.2 Храсти и лиани | Дата 26-02-2019

Снимка: Nini

Spiraea е род от около 80-100 вида храсти от семейство Rosaceae, разпространени в умерените райони на Северното полукълбо, с най-голямо разнообразие в Източна Азия.

Представителите на род Спирея са листопадни храсти с последователно разположени листа. Цветовете са събрани в различни съцветия. Едни видове цъфтят рано напролет преди разлистването, а други – лятото. Плодът е сборна листовка. Много от видовете са сухоустойчиви и невзискателни към почвените условия, газо- и студоустойчиви. Голяма част са светлолюбиви и изискват слънчеви места, за да цъфтят обилно.

В зависимост от устройството на съцветието спиреите се делят на три секции:

1. Chamaedryon – с бели цветове, събрани в прости съцветия – сенници или щитчета. Цъфтят през пролетта, преди или малко след разлистването. При видовете, цъфтящи преди разлистването, съцветията се появяват от страничните пъпки на миналогодишните клонки и са приседнали сенници с розетка от няколко недоразвити листчета в основата им. При видовете, цъфтящи малко след разлистването, съцветията са разположени на върха на къси странични клонки.

2. Calospira – с бели, розови или червени цветове, събрани в сложни съцветия – щитовидни метлици, разположени връхно върху едногодишните клонки. Цъфтят в началото и средата на лятото (юни,юли).

3. Spiraria – с бели, розови или червени цветове, събрани в сложни съцветия – цилиндрични или пирамидални метлици. Цъфтят през лятото (юни, юли, рядко август). Съцветията се появяват на върха на нарастващите леторасли, излизащи от основата на храста или от старите клонки.

Автор: stanislava

Редакция: Hobbykafe

Може да прочетете повече за видовете в темата: Спирея

Върба (Salix)

0

От HobbyKafe | Публикувано в 2.0 Градински цветя и растения | Дата 25-02-2019

Снимка: mimivd

Salix е род от около 400 вида широколистни дървета и храсти от семейство Върбови (Salicaceae).

Срещат се предимно на влажни почви в студените и умерени райони на Северното полукълбо. На височина достигат до 30 м, а някои върби (особено арктически и алпийски видове) са нискорастящи или пълзящи храсти, например Salix herbacea рядко превишава 6 см височина.

Върбата расте бързо и има голям централен корен със силно развити гъсти странични корени, които са забележителни с тяхната издръжливост, размер и жизненост. Листата им са продълговати или овални, често с назъбени краища. Цъфтят рано през пролетта, често преди появата на листата. Върбите са двудомни, с мъжки и женски цветове, събрани в реси на отделни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Лесно се размножава с резници, които се забиват направо в земята.

В България се срещат над 15 вида върби: бяла върба (Salix alba), плачеща върба (Salix babylonica), ракита (Salix viminalis), крехка върба (Salix fragilis), сива върба (Salix cinerea), мрежестолистна върба (Salix reticulata), тревиста върба (Salix herbacea) и други.

Листата и кората на върбовото дърво са споменати в древни текстове от Асирия, Шумер и Египет като средство за лечение на болки и треска, а в Древна Гърция лекаря Хипократ пише за лечебните им свойства още през пети век преди новата ера. За индианците от цяла Америка била основа на тяхното медицинско лечение. Активният екстракт от кората, наречен салицин (Salicin) се метаболизира в салицилова киселина в човешкото тяло и е предшественик на аспирина.

Автор: Гео, граф

Редакция: Hobbykafe

Може да прочетете повече в темата: Върба (Salix)